СЪОБЩЕНИЕ

Details

Category: Актуални новини

Спектаклите „Козата или коя е Силвия“ и "Чаровно лято" няма да се състоят

Поради технически причини гастролиращите спектакли „Козата или коя е Силвия“ и "Чаровно лято", предвидени за 18 и 19 декември на варненска сцена, няма да се състоят. Закупените билети могат да се върнат на касата и сумата по тях да бъде възстановена, но не по-късно от 20 декември.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1 с работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022

Сцена Филиал: тел. 612 998 – един час преди спектакъл

„КОЛЕДНА ПРИКАЗКА“ РАЗКАЗВА ВАРНЕНСКИЯТ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР

Details

Category: Актуални новини

Авторът на пиесата ЮЛИЯН СЛАБАКОВ и режисьорът КОСТАДИН БАНДУТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за коледните приказки някога и сега, за подаръците и смисъла на празника

VIII Коледни театрални седмици - Варна 2017

Детска Коледа 2017 - Премиера 11 декември, 18.00, Сцена Филиал

След премиерата, в периода 12-22 декември „Коледна приказка“ ще радва младите зрители всеки ден от 11.00, 13.00 и 15.00 часа. За всички ще има и коледен подарък – плакат на „Коледна приказка“ с календар 2018 за оцветяване

„КОЛЕДНА ПРИКАЗКА“ – авторска музика и текст Юлиян Слабаков, постановка Костадин Бандутов, сценография и костюми Даниела Николчова. Действащи лица и изпълнители: Николай Божков – Дядо Коледа; Валери Вълчев – министър; Юлияна Чернева – придворна дама и джудже; Даниела Викторова – монахиня (сестра Габриел); Гергана Арнаудова – придворна дама и джудже; Ивайло Иванов – цар Дебелан III; Анна Махмурова – принцеса Дунда; Теодора Михайлова – джудже и репортер; помощник-режисьор Ася Ботевска

.

Юлиян и Коста, каква ще бъде вашата „Коледна приказка“?

Юлиян: Нашата „Коледна приказка“ трябва да бъде преди всичко коледна, а трябва да бъде малко и приказка. Щом е приказка, значи е предназначена за малки, но и за не чак толкова малки зрители, вярвам, че ще допадне и на родителите. Когато писах текста, изхождах от факта, че в последните близки и не толкова близки години, Коледа като един светъл християнски празник постепенно започна да придобива все по-комерсиален характер, което го отдалечава от неговия смисъл. И в тази приказка се опитах да поставя нещата на мястото им. Да не търсим комерсиалното, да си върнем или поне да се приближим до истинската същност на празника.

Как героите пренасят това послание?

В навечерието на Коледа ще ви срещнем с цар, влюбен в царството си; с принцеса, влюбена в роклите си; с министър, влюбен в смартфона си и с един дядо Коледа, който променя всичко с много музика и песни. Накратко казано, героите стигат до прозрението, че Коледа е нещо повече от подаръците, които получаваме.

Това послание не е ли адресирано повече към възрастните, които купуват подаръците?

Да, но също и към децата, защото те пък получават подаръците. В днешно време децата постоянно получават подаръци и въпросът е как тогава точно коледният подарък да стане по-различен, по-специален.

Коста, след толкова много театрални пиеси и мюзикъли, поставяш коледна приказка с музика. Каква роля отреждаш на музиката сега?

Когато преди време Юлиян, когото задочно познавах като композитор и драматург, ми изпрати свои пиеси, симбиозата между текст и музика в тях ми направи силно впечатление. В Благоевградския театър направих „Бременските музиканти“ и сега съвсем съзнателно предложих точно неговата „Коледна приказка“ за Детската Коледа на Варненския театър.

Да се пише музика въобще е едно, да се пише музика за театрален спектакъл е друго. Музиката за театър, особено ако е предназначена за изпълнение точно от даден герой, трябва да звучи с неговия характер и да стане неразделна част от цялата атмосфера на спектакъла. При Юлиян този синхрон се получава чудесно. В песните, които той е нафантазирал – текстово и като музициране, присъства точно тази характеристика на героите, музиката допълва образите. За мен музиката трябва да е продължение на словото както в мюзикъла, така и в театъра. Когато думите не стигат, запяваш. Музиката е по-висша емоция от словото.

Музиката започва там, където свършва словото, както е казал Хайнрих Хайне... В този ред ли и Юлиян написа своята „Коледна приказка“?

Да, първо дойде текстът, после музиката. Тя внесе нови нюанси в текста, накрая двете заедно, в пълно съгласие помежду си, оформиха облика на цялото сценично произведение.

Как се прави детски коледен спектакъл, Коста?

Не е лесно да правиш спектакъл за празник, особено за Коледа. Не само децата, всички свързваме Коледа с очакване за нещо много хубаво и ние сме длъжни да отговорим на тези очаквания. Като се замислим, детството при всекиго е различно, съществуват и разлики между поколенията. Ето в детството на днешните деца има мобилни телефони, таблети, молове. В нашето детство приказките бяха свързани само с Братя Грим, Андерсен, Ангел Каралийчев и другите големи детски автори. Искам да кажа, приказното си беше приказно, технологията отсъстваше, отсъстваше и от пазара, докато сега е различно.

Сега технологията подпомага въображението на децата, а преди тях и на творците...

С художничката Даниела Николчова с удоволствие работим върху визията, която носи съдържанието. Обединяваме двата компонента, като с мултимедия пренасяме действието от екрана на сцената и от сцената на екрана, за да създадем приказна атмосфера и да превърнем целия салон в едно общо вълшебно преживяване.

Наред с познатата приказка за Дядо Коледа и джуджетата, ще разкажем и за царя, който хем е цар, хем е нещо като технократ или бизнесмен с галена дъщеря. Работата е там, че царицата е починала и като самотен татко той е разглезил дъщеря си. Тази сюжетна нишка дава ключа към предстоящия конфликт между капризната дъщеря и Дядо Коледа, който отказва да й донесе поредната, още по-хубава рокля. Динамично и забавно, действието завършва с щастлив финал, разбира се.

И какво пожелават на себе си и на децата за Коледа двете пораснали момчета Коста и Юлиян?

Коста: За мен Коледа е много интимен семеен празник с много доброта и поне в моя дом – с много любов. Чакам с нетърпение този празник, в който част от мен ме връща в детските спомени, а друга част е насочена към съпругата и децата ми. Моето коледно пожелание е да творим добро, да се обичаме, да трупаме хубави спомени.

Юлиян: Присъединявам се към коледното пожелание на Коста. Да видя моята „Коледна приказка“ на варненска сцена, ще бъде коледен подарък за мен. Хубаво ми е да го споделя с всички вас. Благодаря на Коста, Даниела, актьорите и целия екип на театъра, благодаря на варненската публика. Щастлива Коледа!

Билетни каси

Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998; 
Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл
Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51;www.dramavarna.com

„ ХЕНРИ IV“ – КОЙ СЪМ АЗ?

Details

Category: Актуални новини

Eлица Матеева, 4 декември 2017

www.Theatermagazin

Докато сме някой друг косите ни посивяват. Те посивяват, когато сме и себе си, но в живота по-често сме някой друг, защото така се налага. По-страшно е … че: „ Един ден, когато отворих очи, забелязах отведнъж и преживях ужас, защото веднага разбрах, че не само косите, а всичко е посивяло по същия начин, че всичко е рухнало, че всичко е свършило.“ Думите на Хенри IV, централният виновник за карнавала от лудост, трансформации и много тъга в едноименната пиеса на Луиджи Пирандело, придобиват кошмарно, пророческо измерение и сила, изречени от сцената. Докато ги четем, думите са знаци, представи, възможни въпроси, криещи възможни и невъзможни отговори, но съживени на сцената думите вече не са обикновени звуци, а нож.

Този текст няма да бъде поредната рецензия с позната структура, в която се описва битието на автора и какви са режисьорските внушения, защото това ще бъде текст, чийто ритъм е роден от душата на спектакъл на Лилия Абаджиева. „Хенри IV“ от Луиджи Пирандело на основна сцена на драматичния театър във Варна.

Драматургията на Пирандело е пресътворена коректно на сцената, но за мен бе по-вълнуващо да почувствам онова, което тръгва от драматургията като повод за режисьор, сценограф и актьори – всички да изсънуват заедно своята мисъл за спектакъла. Сънуването е споделено в една пленителна магия, в която младостта е илюзия, мечтите са илюзия, а случайностите са марките, определящи дължината на живота ни. И след спектакъла се улавям в питане: дали докато живеем осъзнаваме, че не живеем истински, а когато смятаме, че истината за живота се съвместява в удоволетвореност от неговото преминаване покрай нас, то това ни се случва реално?

Всяка премиера крие своите неравности, технически пробойни, някой избързва с текста, друг закъснява при подаването на реплика, но за мен това отдавна е без значение, защото зная как се прави спектакъл, какво е напрежението, когато той се случва за първи път пред зрители и безкрайно уважавам труда на хората от театъра, заради енергията от емоции.

Обикнах „Хенри IV“ на варненската трупа – харизматично е да си в драматургия и да излизаш от нея като я преживяваш с драматургията на странника, временно пребиваващ тук и сега. Този въздух между драматургията на Пирандело и онези сцени, в които има заложени допълнителни текстове, общуващи свободно и хармонично с Пирандело, ми бе необходим, важен, за да почувствам Пирандело като приятел, за да ми стане близък. „Хенри IV“ е „Хамлет“, но героят Хенри е от ново поколение- много по-екзистенциален от френските екзистенциалисти и много по-различен от познатите драматургични параметри, свързани с драмата на датския принц. Меланхоличен, смирен, с преклониение към невинността на отминалите дни е спектакълът на Лилия Абаджиева. Вероятно тази интуиция, предчувствие за Хамлет на Шекспир е довело до назоваването на спектакъла „Хенри IV“, а не „Хенрих IV“ както е в томчето ми от 1975 г.“ Избрани творби“ от Луиджи Пирандело. Обяснението може би не е толкова важно за зрителя, за когото така или иначе централният персонаж на Пирандело си остава анонимен. Хенри е роля – свидетелство за лудост, но кой е наистина Хенри или Хенрих в случая на Пирандело не е ясно, защото всеки човек преди раждането си и след смърта си е едно многоточие, а името е отрязък от пътя, който съединява тези две събития. Пирандело в ремарките е поставил многоточие преди изписването на действащото лице Хенри IV, авторът е дефинирал анонимността му.

Read more: „ ХЕНРИ IV“ – КОЙ СЪМ АЗ?