„ХЕНРИ IV” - ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ДУШАТА ПО ПИРАНДЕЛО

Details

Category: Актуални новини

Режисьорът ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА за авторския й спектакъл „Хенри IV“ от Пирандело във Варненския драматичен театър, за пътешествието на душата и бягството от света като игра на въображението, но и като съзнателен избор, за великата метафора на Пирандело и алхимията на театъра

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА, публикувано в списание „АРТизанин“, брой 5, февруари 2018 г. https://artizanin.com/br-5/

В творчеството си проявявате подчертан интерес към големите драматурзи, класиците Шекспир, Молиер, Гогол, Чехов, Бекет. Във Варна поставихте преди време за пръв път в България „Фауст“ от Гьоте, през изминалия сезон в Плевен премиера имаше „Цимбелин“ от Шекспир, сега „Ако нямах лоши сънища“, отново Шекспир, даде старт на новия сезон в Театър „Азарян“ в НДК. В този висш драматургичен ред се нарежда и Нобеловият лауреат Луиджи Пирандело с предстоящата премиера на варненска сцена на една от най-известните му пиеси „Хенри IX”. Закономерно ли след Шекспир Ви привлече Пирандело? И с какво?

Да, моят последен сезон започна и приключи с Шекспир. „Цимбелин“ се оказа първата пиеса на Шекспир, преведена на български, досега непоставяна на българска сцена. Още тогава ме вълнуваше темата за същността и сянката, такова беше и сценографското решение на Васил Абаджиев. След това в „Ако нямах лоши сънища“ в Театър „Азарян“, продукция на НДК, изследвах проявленията на душата по Аристотел и въобще възможно ли е да съществува животът на духа в абсолютната си форма. Сценографският образ подсказваше идеята и духа на спектакъла – една въртележка като от лунапарк, но и изобразяваща Колелото на Фортуна. Независимо дали гледаш на тази въртележка като на игра или като на Колелото на съдбата, когато слезеш от нея, се обръщаш към големите и важни въпроси и си ги задаваш истински и в този смисъл спектакълът е тъга и копнеж по изгубения рай. Една личностна моя работа в първо лице, единствено число: „Аз бих могъл да седя затворен в орехова черупка и пак да се чувствам владетел на безкрайни простори! Ако нямах лоши сънища!“ Какво би било, ако ги нямаше тези кошмари и демони, които ни измъчват? Защото ако говорим за съдбата Фортуна, нали цялото знание на света не може да помогне на Хамлет да преподреди света, да реши трагичната ситуация, пред която е изправен и да изрече: „Векът е разглобен. О, дял проклет: да си роден, за да го слагаш в ред!“

Но не само в „Хамлет“, също в „Ричард III“, „Макбет“ и в други свои творби Шекспир изследва амбицията и жаждата за власт. Сенека казва, че пътят нагоре и пътят надолу са един и същ път, но никой не е вникнал по-добре от Шекспир в същността на това явление. Като поет и драматург Шекспир за мен е философски и психологически iCloud на света, интерпретация на архетипните сюжети. По подобен начин и Пирандело поставя основния въпрос „Кой съм аз?“, така че преходът от Шекспир към Пирандело ми се се струва абсолютно закономерен. Освен пиесата „Хенри IV”, Пирандело е посветил цял роман на темата „кой съм аз“ и на невъзможността на човека да открие истинското си лице. От една страна всеки те вижда по свой начин, от друга страна ти сам се изгубваш през всичките социални маски, които си налагаш. Оттам и трудността да намериш себе си.

Ландолфо, един от героите в пиесата, отбелязва: „Историята на Хенри IV предлага сюжети не за една, а за много трагедии“. Знаем, че британският крал Хенри IV, епилептик и узурпатор на трона, става основен персонаж в творчеството на Шекспир. Със съвсем различен имидж се ползва френският крал Анри (Хенри) IV, първият крал от династията на Бурбоните, а в пиесата на Пирандело става дума за германския крал Хайнрих IV (1050-1106), който воюва дълги години с римския папа Григорий VII за доминация в католическа Европа. Кой е Пиранделовият “Хенри IV“ ? Може би събирателен образ?

На италиански заглавието на пиесата е „Енрико IV“. В пиесата главният герой всъщност няма име, той е един мним луд, който се представя за Хенри IV. И неслучайно Пирандело не му дава име, защото Хенри може да бъде всеки от нас. В този смисъл името и биографията на историческата личност, както и епохата, не са толкова важни. По-скоро пиесата се занимава с един почти метафизичен образ на времето и една велика метафора на живота като маскарад или детска игра. Звучи сложно, но се надявам, че ние сме намерили нейния верен театрален образ.

Read more: „ХЕНРИ IV” - ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ДУШАТА ПО ПИРАНДЕЛО

ДВЕ КОМЕДИИ ГОСТУВАТ ПРЕЗ ФЕВРУАРИ

Details

Category: Актуални новини

„ЕДНА ТОРБА БАРУТ“ - 15 февруари, 19.00, Сцена Филиал

„ВЕСТНИКАР ЛИ? - 16 февруари, 19.00, Сцена Филиал

Във февруарската  седмица, когато ДТ „Стоян Бъчваров“ представя най-новите си постановки в столицата, варненската публика може да види два топ спектакъла на театрите в Сливен и Кърджали.

ДТ "Стефан Киров" Сливен гостува на 15 февруари, четвъртък, Сцена Филиал, 19.00-21.00, с комедията на Йордан Йовков „ЕДНА ТОРБА БАРУТ“, режисьор Дамян Тенев; участват: Вяра Начева, Димитър Костадинов, Димитър Марков, Августин Демерджиев, Пламен Петков.

На 16 февруари, петък, Сцена Филиал, 19.00-21.00, екипът на Театрално-музикален център Кърджали ще разсмее зрителите с една друга позната комедия – „ВЕСТНИКАР ЛИ?“ от Иван Вазов, режисьор Гълъб Бочуков, участват: Васил Драганов, Петър Мастагарков, Елена Кънева, Велина Ясенова, Радослав Арнаудов, Борислав Христов, Александър Христозов.

РЕЖИСЬОРЪТ ВАСИЛ ДУЕВ В „АРТЕФИР“ НА БНР

Details

Category: Актуални новини

http://bnr.bg/post/100931033