ДА ПОСТРОИШ „ДРАКОНЪТ“

Details

Category: Актуални новини

Постановката на Варненския драматичен театър „Драконът“ от Евгений Шварц, режисьор Явор Гърдев, сценография и костюми Свила Величкова, е отличена с номинация ИКАР 2019 на САБ за майсторско техническо осъществяване. Какво точно стои зад това дълго определение – майсторско техническо осъществяване, разказват инж. СТОЯН СТОЯНОВ, технически директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и НИКОЛА КОЛЕВ, завършил Техникума по вътрешна архитектура и дървообработване във Варна, дългогодишен театър майстор на Варненския драматичен театър, сега главен театър майстор на ТМПЦ Варна.

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Фотография СТЕФАН ЩЕРЕВ

В. Тончева: Изненада ли ви номинацията?

Н. Колев: Мен не. Нашият театър, ако се върнем в годините назад, има и други номинации и награди ИКАР за техническа реализация, сред тях за „Калигула“, режисьор Явор Гърдев, художник Никола Тороманов (2009), „Фауст“, реж. Лилия Абаджиева, художник Васил Абаджиев (2010), „Ричард III”, режисьор Пламен Марков, художник Мира Каланова (2012).

Това време свързваме с тогавашния ни технически директор инж. Коста Костадинов и с моя предшественик, главния театър майстор Спас Спасов. Спомням си, когато преди 20-ина години дойдоха при нас Явор Гърдев и Никола Тороманов. Този силен тандем направи на варненска сцена много интересни и технически много сложни спектакли като „Бастард“, „Марат/Сад“, „Крум“, „Калигула“, „Пухеният“, така че гледам на сегашната номинация за наградата ИКАР на „Драконът“, отново с режисьор Явор Гърдев, в тандем този път с художничката Свила Величкова, като продължение на една традиция.

В. Тончева: Добрият театър предполага еднакво високи критерии към всички компоненти на представлението, но ако говориш за специалното внимание към пространството, то ни връща още по-назад и към Стоян Камбарев. Неговите варненски постановки от началото на 90-те години на миналия век „Майката. Васа Железнова 1910“ от Горки с художник Никола Тороманов и „Черна дупка“ с художник Тодор Игнатов, придадоха нов смисъл на театралното пространство и значително повишиха техническите изисквания към него.

Н. Колев: Да, така е. Много сериозен беше строежът на „Майката. Васа Железнова 1910“. Работехме с всички чиги, първо действие правехме в левия джоб на сцената, за второ действие отваряхме цялата сцена, за трето действие отваряхме и десния джоб, а на финала разкривахме пролука към реалното пространството извън театъра, откъдето се виждаше върха на една истинска липа. Това имаше своя смисъл, който без нашите усилия не би могъл да стигне до публиката.

В. Тончева: Как режисьорът и сценографът мотивират техническия екип да реализира техните идеи?

Н. Колев: Важно е отношението към нас и нашата работа, но е важно също така да ни хареса сценографията. Явор Гърдев е перфекционист и затова обича да работи с екипи, които добре познава. Нима може да не направиш всичко за един режисьор като Явор Гърдев, който 10 дни преди репетицията ти дава точно разписание на коя реплика кой механизъм да задвижиш. Това улеснява техническите служби .

Сценографията на Свила Величкова за „Драконът“ претърпя няколко варианта, но това, което се получи накрая, ни хареса. Строежът на „Драконът“ е много сложен и отнема средно около 11 часа.

С. Стоянов: И тъкмо защото строежът на „Драконът“ изисква толкова много време, към сценичната група от 11 души на ДТ „Стоян Бъчваров“ добавихме хора от сценичната група на Държавна опера Варна. Така, с обединени усилия, успяваме да извършим цялата работа около техническото обезпечаване на постановката. Това е рискова сценография, доколкото на сцената се използват фоерверки. За целта аз трябваше да проуча и да се съобразя с онази алинея от закона за оръжията, която позволява използването на фоерверки, или както още се наричат „сценични фонтани“, в затворени помещения. Консултирах се и с противопожарните служби, за да не допуснем никакви пропуски.

Read more: ДА ПОСТРОИШ „ДРАКОНЪТ“

ПЛЪТЕН, ОРГАНИЧЕН И УБЕДИТЕЛЕН СПЕКТАКЪЛ

Details

Category: Актуални новини

Премиера на "Маратонците правят почетна обиколка"

12, 13 март, 19.00, Сцена Филиал

Рядко една постановка достига максимума си още на първата премиера, но снощи "Маратонците правят почетна обиколка" бе близо до този връх. Спектакълът впечатли със съвременното звучене на драматургията на Душан Ковачевич, в режисьорската интерпретация на Дамян Тенев. Впечатли и с високата класа на Варненския драматичен театър чрез поразителните превъплъщения не само на отделни актьори, а едновременно на няколко актьорски поколения.

Едва ли има по-добър начин един театър на 98 години да заяви себе си, не само като приемник и продължител на добрите традиции, а и като съвременен ансамбъл с вкус към експеримента и с творческо можене, неподвластно на времето.

Какво мощно поколенческо присъствие на четиримата Топалович - Михаил Мутафов, Свилен Стоянов, Стоян Радев и на най-младия Константин Соколов!Невероятно удоволствие е да гледаш толкова изключителни актьори на една сцена!

Какво да кажем за чудесния Пламен Димитров като Били Питона! Или за Полина Недкова, Димитър Костадинов, Валери Вълчев, Николай Кенаров и Гергана Арнаудова, които тежат в своите роли, добавяйки необходимите щрихи към цялото.

Един невероятно плътен, органичен и убедителен спектакъл! Дължим го на режисьора Дамян Тенев, който сглоби отделните таланти в една обща театрална хомогенност. На художничката Радостина Тодорова, чрез чийто костюми Маратонците говорят за себе си. На помощник-режисьорката Валентина Андонова, която знае за Маратонците дори това, което те самите не знаят за себе си. На Савка Стоянова за въздействащата гротеска в грима на Маратонците. Не на последно място на техническите служби, начело с опитния театър-майстор Никола Колев.

Аплодисменти за Маратонците и всички около тях! Направо не е за вярване, че сте на 98 :)

Виолета Тончева

13 март 2019

ИГРА НА РИСК

Details

Category: Актуални новини

Актьорът от Варненския драматичен театър Михаил Мутафов ще бъде удостоен с Наградата за чест и достойнство на Съюза на артистите в България на 27 март 2019 г. - Световния ден на театъра

В мартенския брой 2019 на сп. Култура" с актьора МИХАИЛ МУТАФОВ разговаря ЛЮДМИЛА ДИМОВА

Не съм единствената, която не може да си представи варненския театър без актьора Михаил Мутафов, варненския бряг без неговата разхождаща се приведена фигура, както и много от постановките на Явор Гърдев без него. Преди около три години често срещах Михаил Мутафов на „Раковска“, идваше в София, за да играе в „Пухеният“ в Театър 199 и в „Чайка“ в Театър „Азарян“, и двете – на Явор Гърдев. После прекъсна заради болест, но днес отново е във Варненския театър, където Явор Гърдев постави „Драконът“ от Евгений Шварц. На 27 март Михаил Мутафов ще получи наградата Икар за чест и достойнство на Съюза на артистите.

След известно прекъсване отново сте на сцената в „Драконът“. Как се чувствате?

За мен беше важно, че ще работя отново с Явор Гърдев. Той е човек, в когото вярвам. Беше важно и че ще започна отново да репетирам. Останаха постановки, в които играя, но не бях репетирал може би от три години. Бях изгладнял да репетирам и както се случва понякога, веднага ми предложиха участие и в един детски сериал на БНТ. Репетирам и в още една пиеса, навремето я играхме във Варненския театър – „Маратонците правят почетната обиколка“ от Душан Ковачевич. Поставя я един млад режисьор, Дамян Тенев. Преди играх младия, а сега най-възрастния.

Казвате, че репетицията е най-важна за вас. Така ли беше и в „Драконът“?

Прекъсване от 2–3 години е дълго в нашия занаят. Трудно тръгнаха репетициите, да си призная. Преди с Явор се разбирахме от няколко думи, но сега не беше така. Накрая ми се изясни, както става, когато работя с него. Така беше и с Маркиз дьо Сад – в последния момент усетих ролята. „Драконът“ има много съвременно звучене, а нищо в текста не е променяно. Публиката разбра пиесата. Във Варна играем пред пълни зали. Явор успя да намери подхода – да започне като притча и да влезе в политическия театър. 
Какво беше предизвикателството в образа на Дракона?

Властта. Тя променя човека. Любопитно е да се изследва.

Докато работехме с режисьора, ми се стори, че Драконът, който всяка година получава по едно момиче, този път има отношение към Елза. И тогава краят става по-болезнен. Щом обичаш, можеш да проявиш човещина. Тук образът е допълнително натоварен, едно животно да прояви човешко отношение, значи нещо е станало в душата му, може би за кратко. Това ми е любопитно – животинското във властта, самотността в нея. Драконът не може да разчита на никого освен на себе си, оказва се прав, всички го предават.

Драконът става почти симпатичен, когато хората, които е държал в подчинение 400 години, получават свобода, а с нея и нови човешки господари. Но пък Драконът ги е създал такива, както сам признава… Той казва: „Аз оформих тези души. Такива няма никъде другаде – безръки души, безноги души, глухонеми души, души на верижка, кучешки души. Знаете ли защо Градоначалникът се преструва на душевно болен? За да скрие, че въобще няма душа. Опърпани, продажни души, изпепелени души, мъртви души, жалко, че са невидими…“ Да, външно се промениха много неща, но най-трудно, изглежда, се променя човекът.

Как започнахте в театъра?

Преди две години се срещнах с един приятел от детските ми години в Ивайловград. Спомнях си нещо, но не бях сигурен дали не е моя измислица. И попитах моя приятел: „Правехме ли го?“. Той каза: „Правехме го, не помниш ли, в 3–4 клас?“. Двамата се обличахме в едни пижами и ходехме по класовете с шапки на клоуни да ги разсмиваме по някакви си наши текстове. Това ми приличаше на сън, защото всъщност бях много стеснителен. Винаги съм изпитвал страхопочитание пред театъра. И не посмях да кандидатствам във ВИТИЗ, влязох в МЕИ в София. В края на втори курс видях, че в Студентския дом има приемни изпити за някакъв състав. Казах си: „Тези хора не са кандидатствали във ВИТИЗ, те ще са като мен“. Оказа се, че ръководител на състава е Людмил Кирков. Направихме един спектакъл по разкази на Хемингуей. Аз го попитах дали да кандидатствам във ВИТИЗ. Той каза: „Опитай“. Тогава първият тур започваше с 3000 души. Ако не ме бяха приели, нямаше да повторя. Но ме приеха. Понеже в мен е имало свитост, свенливост, сцената ми даде възможност да кажа неща, които не бих казал никога в живота.

Какво означава да си честен към театъра?

Хората, от които се учех, бяха такива. Първо Людмил Кирков, след това професор Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ, Крикор Азарян като асистент. В театъра в Димитровград бяха режисьорите Руси Карабалиев, Иван Добчев, директор беше Георги Налбантов. Във Варненския театър ме поканиха проф. Мандаджиев и Гриша Островски. Там най-много съм играл при режисьора Станчо Станчев, с него се изградих като актьор.

Когато гледам актьорите, които харесвам, си давам сметка, че и като личности са ми интересни, не само с ролите, които правят. Защото сцената е увеличително стъкло, а нищо не е по-интересно от човешката душа. Честен към работата за актьора означава да може да извади на показ лошото в себе си, дори страховитото, което в живота човек потиска.

Не е ли това най-трудното?

Ако режисьорът не може да ти даде нещо, сам трябва да го потърсиш. Харесвам отворения тип режисура, когато се обменят идеи между актьорите и режисьора. Не всичко може да се обясни в изкуството. Необяснимото ми е интересно. Но интуитивен не означава неразумен. Интуицията понякога дава чист подход. Не бива да личи направата, не бива да личат конците. Да е като за пръв път. Някой беше казал, че ролята трябва да е като айсберг, да показваш малко от повърхността, останалото зрителят сам да си фантазира.
Снощи, след представлението, една студентка ми заговори за „Пухеният“. Аз ѝ казах, че играя в този спектакъл, а тя не повярва. „Ама вие изглеждахте друг.“ Такъв комплимент не бях получавал, защото там не играя с грим.

Read more: ИГРА НА РИСК