КАК СЕ ПИШАТ ЛЮБОВНИ ПИСМА

Details

Category: Актуални новини

ЯНА МАРИНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Алекса в „Любовни писма“ от Албърт Р. Гърни, за интуицията като математика, формулата да вкараш таланта в рамките на безупречен ум, любовта, която не е поразена от бита и писмата, които й помагат

„Любовни писма“ - 10 октомври, 19.00, Сцена Филиал, ДТ "Стоян Бъчваров Варна"
Романтична драма по едноименната пиеса на Албърт Р. Гърни. Превод, адаптация и режисура Георги Михалков. Сценография и костюми Петър Митев. Авторска музика Иван Драголов. Саксофони Петър Момчев. Тромпет и валдхорна Венцислав Благоев. Китари Веско Койчев. Помощник режисьор Валентина Андонова. Фотография Веселин Василев. В ролите: АЛЕКСА – Яна Маринова; ТОМАС – Свежен Младенов.

Любовни писма, нещо съкровено, нещо интимно. Харесва ли ти да бъдеш в такава територия?

Обичам да бъда в такава територия. За мен най-важното нещо е чрез професията да казвам всичко, което ме вълнува. Не мога да си представя, че ще избирам героини, които са много известни като Медея например. Интересува ме, когато играя едно представление, да има какво да кажа на публиката, нещо, което ме вълнува ужасно много. Ако престане да ме вълнува, представлението трябва да спре, трябва да има ново представление.

Алекса и Томас са много различни, а в любовта противоположностите се привличат. Как точно става в „Любовни писма“?

Те се привличат най-напред заради химията, на която никой не може да устои, когато се влюбиш, целият свят е в краката ти, ти летиш. Но по-същественото е, че те се обичат и с умовете си. Алекса не понася да се преструва. Във всяко нещо, което тя казва, няма лъжа. Тя е пряма, обича предизвикателството и приключението, и постоянно ги предизвиква. Когато Томас избира пътя на типичния прилежен, успешен, „загрижен“ за обществото човек, това я побърква, тя иска да си го върне обратно и му казва: „Ей, квадратен, спомни си за любовта, спомни си за мен!“ Точно поради тази причина Томас не може да спре да я обича през целия си живот. Всяка захаросана жена, която би се изпречила на пътя му, не може да се сравни с Алекса, с нейните качества, с нейния ум.

Интуицията или логиката, кое надделява, когато изграждаш образа?

Няма актьор, който да не си харесва героя, ако иска да го направи пълнокръвен. При мен всичко е изпипано да най-малкия детайл. Аз наричам интуицията математика. Хората с огромен опит и в живия живот притежават голяма интуиция. Интуицията не е просто някакво мечтателство, това е математика. Толкова пъти са ти се случвали разни неща, падал си, ставал си, толкова пъти си се сблъсквал с различни ситуации, че твоята интуиция се превръща в скенер. Просто математика. Сканираш ситуацията – някои го наричат шесто чувство, обаче то си е чиста проба логика. Така че за мен интуицията и логиката са две безпогрешни дадености.
Вярвам също в безпрекословния талант, който понякога се ражда, дадено ти е от господ, но това са редки случаи. И дори хората, които го притежават, много често са на прага да го изгубят...

Прочетете още >>>>>>>>>

ДАРИО ФО СИ ПОЗВОЛЯВА ВСИЧКО

Details

Category: Актуални новини

Режисьoрът КОСТАДИН БАНДУТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката си „Само за жени“ от Дарио Фо във Варненския драматичен театър, за сатирата, взаимоотношенията между двата пола, цензурата и художествената критика по времето на соца и днес, за книгите, младите хора и още... 

8, 9 октомври 2019, 19.00, Сцена Филиал – премиера

Сценичен вариант и режисура Костадин Бандутов. Сценография и костюми Даниела Николчова. Музикална среда Иван Кръстев. Хореография Никола Йорданов. Помощник режисьор Ели Пенчева. Участват: Веселина Михалкова, Милена Кънева, Даниела Викторова, Биляна Стоева, Петя Ангелова, Пламен Димитров, Ивайло Иванов, Константин Соколов, Свилен Стоянов, Станислав Кондов.

С удоволствие работиш над Дарио Фо...

Да, винаги. Харесвам Дарио Фо.

Tой е поставян неведнъж на варненска сцена, най-вече от Станчо Станчев и ето че сега и ти предлагаш своя прочит.

Светла му памет на Станчо Станчев! В последния си спектакъл по Дарио Фо „Само дом легло и църква“ от края на 80-те години на миналия век той използва монолози, различни от заложените в моята постановка, но принципът ни на работа е един и същ - колажен. Аз колажирам монолози от различни пиеси и правя свой собствен спектакъл.

Във всичките си текстове Дарио Фо защитава нечии права и отстоява някакви каузи, тук очевидно пледира за жените.

Ненапразно Дарио Фо е Нобелов лауреат. Той е такъв, заради посланията си, които поставя в общественото пространство със своите спектакли. Той е автор, който си позволява много, позволява си всичко.

Давайки така изява и на многостранните си таланти като режисьор, художник, драматург, писател и актьор.

Като един от най-талантливите творци на нашата съвременност и активен общественик, той си позволява най-вече дълбока сатира на обществените взаимоотношения и на политическата система в Италия. В същото време си позволява и доста цинизъм, който обаче при него изглежда естествен. Аз неглижирах прекалено драстичните моменти. Не за друго, а защото нашата действителност сега изобилства с изнасилвания, убийства и всякаква друга агресия, така че нека да оставим поне в театъра малко мечта, малко чистота.

Защо „Само за жени“?

Прочетете продължението >>>>>>>

"Изборът на Марта" няма да се състои

Details

Category: Актуални новини